КУРС ПО ПИСАНЕ НА ЕСЕ,

ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА УЧЕНИЦИТЕ, КАНДИДАТСТВАЩИ ЗА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ В СОФИЯ

Приемният изпит в Американския колеж в София се състои от тестова част и съчинение, обикновено наричано есе, чрез което в рамките на 30 минути учениците трябва да демонстрират своята езикова култура и реторически способности.

Образователен център „Уроците“ Ви предоставя възможност да усвоите спецификата на жанра есе, да упражните способностите си за структуриране на текст и формулиране на теза, да придобиете практически опит в излагане на аргументите по дадено твърдение. Заедно с уменията за създаване на текст ще имате възможност да усъвършенствате своята езикова култура и, не по-малко важно, своите организационни способности, които ще Ви позволят да се „справите“ с фактора време, така че в рамките на половин час да създадете оригинален, граматически прецизен и добре структуриран текст, който да гарантира доброто Ви представяне на приемния изпит.

Курсът по писане на есе е организиран по 2 часа седмично в събота или неделя. Има възможност и за индивидуално обучение.

♦♦♦

Есе върху дадено начало*

Когато видя много стъпала, а трябва да ги изкача, си мисля…,

че ще бъде лесно. Но когато стигна средата, се изморявам и започвам да се катеря нагоре бавно-бавно. Понякога дори сядам на някое стъпало, за да си почина. Повечето пъти отново тръгвам да тичам нагоре, но се случва да реша, че не си струва и няма смисъл да се качвам чак догоре.

Когато мисля за стъпала, се сещам за стълба. Стълбата, която се налага всеки да изкачва – с негова си скорост и негова си крайна цел. На някои им е по-лесно, а на други – не. Случва се да видиш как някой профучава покрай теб и тогава разбираш, че не си достатъчно бърз. За някои това е времето да се откажат, а за други – като мен – това е мотивацията, която им е нужна, за да започнат да тичат и те.

Какво е нужно на един човек, за да започне да тича? Като по-малка ходих на спортни танци. Ходех на състезания заедно с партньора си и беше страхотно. Но когато започна да става по-трудно, партньорът ми се отказа. Реши, че няма да успее да изкачи своята стълба. Тогава и аз се отказах. Но не заради него, а защото реших, че моята стълба води в друга посока. Както винаги, в живота има хиляди непредвидени неща – те просто се случват. По този начин „съдбата“ ни се променя и стъпалата на стълбата започват да водят към друга крайна цел.

Стъпалата ги приемам като нещо, което трябва да преминеш, за да продължиш напред – препятствия, или по-скоро изпитания, на които те подлага животът, за да разбере на какво си способен. Трябва да можеш да надминеш освен другите, които вървят към твоята крайна цел, и себе си. Ако искаш нещо много силно, ще успееш. Както успяваш в тестове, състезания – те са също вид стъпала, които те изместват леко по-напред, по-нагоре…

Когато видя много стъпала, разбирам, че животът ми е подготвил следващото изпитание.

Кристия, 7. клас

*Примерен, нередактиран текст, пазещ авторовите правописни, пунктуационни и стилистични особености.

• 160 учебни часа, разпределени по 4 часа седмично за кандидатстващите в СУ „Св. Климент Охридски“, независимо от избрания предмет: български език и литература, история, математика;

• 130 учебни часа, разпределени по 4 часа седмично за кандидатстващите в други висши училища.

Занятията се провеждат в събота и неделя. Конкретният график на обучение се фиксира с оглед на датата на провеждане на конкурсния изпит.

• Групите са  от 6 до 10 ученици.
• Към всеки курс се предоставя възможност за индивидуално обучение/частни уроци.

• Част I включва 38 тестови задачи с максимален брой точки 65:

- тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен;

- тестови задачи със свободен отговор с различен брой елементи.

• Част II включва създаването на текст по зададен исторически въпрос или по исторически източник (или комбинация от източници) с максимален брой точки 35.

Учебното съдържание от съвременна световна история, изучавано в X клас е ориентирано към четири теми:

• Версайска система;

• Политически системи в Европа между двете световни войни;

• Международни отношения през 30-50-те г. на ХХ в;

• Процесите на евроинтеграция.

Учебното съдържание от история на България е ориентирано към следните теми на учебната програма за XI клас:

• Политическо развитие;

• Власт и институции;

• Общество и обществен живот;

• Светът на българите: околна среда и манталитет;

• Култура и духовен живот;

• Религии и църква;

• Българите и светът.

Учебно-изпитната програма следва съвременната концепция за обучението по история и цивилизация, която се основава на възгледа, че то има особено важна роля за подготовката на младия българин, за неговата ориентация, адаптация и реализация в съвременното демократично общество, за развиване на уменията му за активно гражданско участие в социалния живот в условията на културното многообразие и глобализацията. Съвременната концепция насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически задачи с типови и творчески методи, мотивира изучаване на световната, европейската и българската история.

В по-общ план оценяваните компетентности на учениците могат да се представят по следния начин:

• Притежава знания за българската история и за съвременната световна история;

• Умее да представя, анализира и интерпретира различни исторически източници (писмени исторически текстове, различни видове изображения, карти, схеми, статистически данни);

• Умее да попълва и да съставя хронологии за определени епохи, периоди и събития;

• Умее да установява синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската и в световната история;

• Разпознава определени събития или периоди по исторически карти.

• Умее да дефинира основни исторически понятия;

• Посочва примери, които илюстрират съдържанието на дадено историческо понятие;

• Използва исторически понятия в зададена конкретна ситуация;

• Коментира исторически понятия, включени в писмен източник;

• Умее да създава текст по зададен исторически въпрос или по исторически източник (или комбинация от източници).

Конкретно оценяването на текста се основава на следните показатели:

• Определяне и изясняване на ключовите понятия в заглавието;

• Отговори на всички съпътстващи въпроси;

• Правилен подбор на главните факти;

• Анализ и обобщения на основата на аргументираните твърдения;

• Отговорът на историческия въпрос да отговаря на зададеното условие;

• Степен на самостоятелност при представянето, анализирането и интерпретирането на различните исторически източници

• Ниво на езикова и стилистична култура

Тестовите задачи от затворен тип се оценяват като за всеки верен отговор се даваеднаточка. Тестовите задачи с различен брой елементи, които изискват свободен отговор, са с различен брой точки. Така максимумът от точки за решаване на теста е шестдесет и пет. В теста са включени въпроси, изучавани в X и XI клас, като ще преобладава броят на тестовите задачи от история на България.

Максималният брой точки, които ученикът може да получи за втората част на ДЗИ –създаването на текст, е тридесет и пет точки. Създаването на текста показва до каква степен учениците са успели да надграждат познанията, придобити от цялостното си обучение по история и цивилизация, и да разкрие нивото на общата историческа култура. Необходимо е да се знае, че като учебно съдържание в учебно-изпитната програма са заложени не само факти, понятия, отделни исторически събития, личности и идеи. В това отношение се следват държавните образователни изисквания (ДОИ) и учебните програми по история и цивилизация за X и XI клас. Дава се приоритет на историческото представяне, анализиране и интерпретиране на различни исторически източници, на умението да се установява синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската и в световната история, на умението да се посочват примери, на умението да се използват исторически понятия в зададена конкретна ситуация, на умението да се коментират исторически понятия и т. н. Тези тестови задачи ще носят по-голям брой точки.

Решаването на тестовите задачи и създаването на текст не формират самостоятелни оценки, т.е. учениците имат право и да не работят върху двете части, но това би ги лишило от възможността да постигнат високи оценки.

Оценяването ще се извършва от национална комисия, чиито членове са учители от средните училища и преподаватели от висшите училища. Присъствието на преподаватели, външни за средното образование, не представлява опасност за изпита, тъй като критериите за оценяване са изработени на основата на реалностите и нуждите на средното образование. Преподавателите от висшите училища ще увеличат гаранцията за по-обективно оценяване и могат да бъдат мост между степените на образование.

1. Образуване и укрепване на българската държава (края на VІІ – средата на ІХ в.)
Прабългари и славяни през епохата на „Великото преселение на народите “ (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.

2. Християнизация и политическо развитие на България
(втората половина на ІХ – първите три десетилетия на Х в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило -Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската държава при цар Симеон.

3. Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.

4. Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.

5. Църква и култура през ХV-ХVІІ в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната култура.

6. Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.
Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVІ -ХVІІ в.

7. Ранно българско възраждане.
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство ). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и офроний Врачански – живот, дело, последователи.

8. Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.
Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат;наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по -ярки възрожденски творци.

9. Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.

10. Националноосвободително движение на българския народ през 50-те – средата на 70-те години на ХІХ в.
Кримската война (1853-1856 г.) и българите. Обществено -политическа дейност на Георги Раковски (1821–1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.

11. Източна криза (1875-1878 г.) и българският политически въпрос.
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско -турската война 1877-1878 г. и освобождението на България.

12. Възстановяване и развитие на българската държава (1878 – 1885 г.)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно -политическо развитие на Българското княжество до Съединението.

13. Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.

14. България в края на ХІХ век (1887 – 1899 г.)

Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.

15. Българският национален въпрос (1878 – 1903 г.)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ век. Илинденско-Преображенско въстание.

16. България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 – 1913 г.)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 – 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.

17. Държавно-политическо развитие на България (1918 – 1923 г.)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС – реформи и външна политика . Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.

18. България в годините на Втората световна война (1939 – 1944)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. „Обединена “ България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията . Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

Формат на изпита
Писменият изпит по история на България се състои в развиване на тема по даден исторически проблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VІІ до средата на ХХ в.
Изпитната комисия формулире темите в деня на изпита, така че те да покривет цялото учебно съдържание, заложено в програмата по история на България. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях.

Основни цели на изпита
- да се провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище;
- да провери умения на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем;
- да провери нивото на владеене на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.

Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа

Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не на наизустени знания. Проверяват се техните умения за:
- ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията;
- правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност;
- анализ и обощения върху определени събития, личности, явления и процеси, които са свързани с основните въпроси по темата;
- коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
- изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен в учебната програма по история на България за ІХ клас на СОУ;
- задължитерна подготовка;
- точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на анализ и оценка в темата;
- изводи и обобщения по темата;
- езикова и стилова грамотност на изложението.
При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.

Методически указания
За успешното полагане на изпит на кандидатстудентите се препоръчва:
- да усвоят задълбочено задължителния учебен материал по проблемите, заложени в програмата по история на България;
- да използват тестоватаформа за проверка на знанията;
- да се научат да развиват тема на аснавата на план-тезиси по съответните учебни проблеми и въпроси;
- да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода, изложението и заключението на темата.

Забележка : От кандидатстудентите не се изисква в увода да посочват автори и изследвания по проблемите, които са предмет на темата.

Литература
История на България от древността до наши дни – за 11 клас, авторски колектив:Делев , П ., Г . Бакалов , П . Ангелов , Ц . Георгиева , П . Митев , И . Илчев , И . Баева , Е. Калинова , С ., Планета 3, 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на СОУ , авторски колектив : Гюзелев , В ., Р. Гаврилова , И . Стоянов , М . Лалков , Л . Огнянов , М . Радева . С ., Просвета , 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на средните общообразувателни училища, авторски колектив : Мутафчиева , В ., К . Косев , С . Грънчаров , Х . Матанов , И . Илиев , А .Василев . С ., Анубис , 2001.

Фр. Бейкън

Екипът на образователен център „Уроците“ поздравява всички ученици, техните родители и учители с началото на новата учебна година!

Телефони за записване и информация:

0887 509523  – Анна Алексиева

0887 225359 – Димитър Атанасов

Очакваме Ви!

II. Учебно съдържание

1. Български език

● Текстът и социокултурният контекст
● Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната, гражданската, институционалната и художествената комуникация
● Тематично и смислово членене на текста. Извличане на информация от текста
● Функции на езиковите средства за изграждане на текста
● Отношения между езиковите единици от различните езикови равнища
● Задължителност и избор на структура и композиция на текста съобразно предмета на общуване и предназначението на текста.
● Задължителност и избор на езикови средства съобразно условията на общуване в различни комуникативни ситуации
● Лексикална и граматична норма. Системни езикови правила
● Правописна и пунктуационна норма. Конвенционални езикови правила
● Създаване на аргументативен текст

2. Литература

2.1. Автори и произведения

Христо Ботев
поезия: „Майце си”, „Към брата си”, „Елегия”, „Борба”, „До моето първо либе”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „Моята молитва”, „Обесването на Васил Левски”

Иван Вазов
поезия: „Българският език”, „Отечество любезно”, „При Рилския манастир”, „Елате ни вижте”, „Линее нашто поколение”, „Епопея на забравените” – „Левски”, „Паисий”, „Кочо”, „Опълченците на Шипка”
проза: разказът „Дядо Йоцо гледа”, повестта „Чичовци”, романът „Под игото”

Алеко Константинов
фейлетонът „Разни хора, разни идеали”, книгата „Бай Ганьо”

Пенчо Славейков
поезия: “Cis moll”, „Ни лъх не дъхва над полени”, „Спи езерото”, „Самотен гроб в самотен кът”, „Ралица”

Пейо Яворов
поезия: „Градушка”, „Заточеници”, „Ще бъдеш в бяло”, „Две хубави очи”, „Стон”, „Две души”, „Сенки”, „Песента на човека”, „Маска”

Елин Пелин
разкази: „Ветрената мелница”, „Косачи”, „Задушница”, „Мечтатели”, „На оня свят”, „Андрешко”, „Чорба от греховете на отец Никодим”, „Занемелите камбани”,
повестта „Гераците”

Димчо Дебелянов
поезия: „Черна песен”, „Пловдив”, „Да се завърнеш…”, „Помниш ли, помниш ли…”, „Спи градът”, „Миг”, „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа”

Христо Смирненски
поезия: „Да бъде ден!”, „Ний”, „Йохан”, „Юноша”, „Стария музикант”, „Цветарка”, „Зимни вечери”

Гео Милев
поемата „Септември”

Атанас Далчев
поезия: „Прозорец”, „Болница”, „Стаята”, „Къщата”, „Повест”, „Книгите”, „Камък”, „Дяволско”

Елисавета Багряна
поезия: „Кукувица”, „Стихии”, „Потомка”, „Вечната”

Йордан Йовков
разкази: „Песента на колелетата”, „Последна радост”, „Шибил”, „През чумавото”, „Индже”, „Албена”, „Другоселец”, „Серафим”

Никола Вапцаров
поезия: „Вяра”, „Писмо („Ти помниш ли…”), „Песен за човека”, „Сън”, „История”, „Завод”, „Кино”, „Прощално”, „Борбата е безмилостно жестока…”

Димитър Димов
романът „Тютюн”

Димитър Талев
романът „Железният светилник”

2.2. Знания за строежа и функционирането на художествената творба

● Художествена условност (фолклор, литература)
● Особености на условния изобразен свят (време и пространство, литературен герой, видове литературни герои, конфликт)
● Строеж на художествената творба (заглавие, мото, сюжет, фабула, композиция, елементи на композицията, основна идея)
● Комуникативен строеж на художествената творба (автор, читател, повествовател, лирически герой)
● Въздействие на художествената творба (типове отношения автор – герой и читател)
● Жанрова система на литературата (художествен жанр, епос, лирика, драма, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, ода, елегия, балада, сонет, лирическа миниатюра, поема, драма)
● Организация на художествената реч (проза, стих, стихова организация; тропи – метафора, метонимия, символ, алегория; фигури – сравнение, епитет, хипербола, литота, антоними, оксиморон, парадокс, гротеска).
III. Оценявани компетентности

1. Езикови компетентности:

● Умее да възприема смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености и да обработва получената информация в съответствие с поставената задача.
● Умее да изгражда цялостен и завършен текст, който отговаря на изискванията за нормативна правилност и комуникативна целесъобразност.
● Умее да подбира и да съчетава езикови средства, като се съобразява с предмета на общуване и с конкретната комуникативна задача
● Умее да подбира и да съчетава езикови средства със стилов белег, предпочитани при общуване в различни функционални сфери.
● Владее и умее да прилага лексикалната норма на съвременния български книжовен език.
● Владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език.
● Владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език.
● Владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.

2. Литературни компетентности:

● Разбира условния характер на художествената литература.
● Познава посочените автори и творби и свързаните с тях процеси в българската литературна история.
● Притежава знания за строежа и функционирането на художествената творба.
● Интерпретира художествения смисъл от конкретен литературен текст.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит включва 41 задачи:
1. 40 тестови задачи с максимален брой точки 70.
● задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен
● задачи със свободен отговор.
2. Задача за създаване на аргументативен текст, свързан с художествена творба или с откъс от нея, с максимален брой точки 30.
Общият максимален брой точки е 100.

V. Времетраене на изпита
Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.

● Целогодишните курсове са с продължителност 130-160 учебни часа (в зависимост от избрания вид подготовка) и са разпределени по 4 часа седмично в събота или неделя.

● Ускорените курсове са с продължителност три месеца и се провеждат в събота и неделя по 6 учебни часа на ден. За удобство на обучаваните центърът предлага и ускорени курсове през ваканциите.

● Индивидуалното обучение се осъществява след предварителна уговорка с преподавателя. Провежда се веднъж седмично или по-често с оглед специфичните нужди на ученика.

В зависимост от датата на записване е възможна промяна в разпределението на часовете като конкретният график на обучение се фиксира с оглед на датата на провеждане на конкурсния изпит.

160 учебни часа, разпределени по 4 часа седмично за кандидатстващите в СУ „Св. Климент Охридски“, независимо от избрания предмет: български език и литература, история, география на България, математика;

130 учебни часа, разпределени по 4 часа седмично за кандидатстващите в други висши училища. Занятията се провеждат в събота и неделя. Конкретният график на обучение се фиксира с оглед на датата на провеждане на конкурсния изпит.

Групите са от 6 до 10 ученици. Към всеки курс се предоставя възможност за индивидуално обучение/частни уроци.

-         български език и литература

-         математика

-         за устен изпит по история на България и обща култура за Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“.

Принципи на обучението

-         Съдържанието на курсовете включва учебния материал, застъпен в учебно-изпитните програми на МОН, със специален акцент върху тестовите задачи и техниките за писане на преразказ  (за изпита по български език и литература).

-     Специално внимание се обръща на различните аргументативни техники за писане на есе за тези ученици, които ще държат такъв изпит при кандидатстването си след 7. клас.

-         Методиката на обучение е съобразена с възрастовите особености на учениците и е ориентирана изцяло към овладяването на практически знания, приложими към различните изпитни формати.

-         В началото се провежда  входен тест, имащ за цел да установи нивото на знания на учениците.

-        На всяко занятие се решават поне 2 теста, които се коментират задълбочено.

-        В  хода на подготовката учениците могат да се ориентират в знанията си  чрез актуални критерии за оценяване, чрез провежданите в изпитния формат два пробни изпита.

-         Материалите, свързани с учебния процес, се предоставят безплатно на учениците.

-         Родителите имат възможност постоянно да бъдат информирани за напредъка на учениците чрез консултативни срещи с преподавателите.

Организация на занятията

Курсовете са с продължителност 130 учебни часа, разпределени по 4 часа седмично в събота или неделя. В зависимост от датата на записване е възможна промяна в разпределението на часовете като конкретният график на обучение се фиксира с оглед на датата на провеждане на конкурсния изпит.

Формират се групи от 6 до 12 ученици.

Към всеки курс се предоставя възможност за индивидуално обучение (обикновено по 3 часа седмично в удобно за ученика време).