Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит
по български език и литература

I. Вид на изпита
Изпитът е писмен и анонимен.

II. Учебно съдържание

1. Български език

● Текстът и социокултурният контекст
● Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната, гражданската, институционалната и художествената комуникация
● Тематично и смислово членене на текста. Извличане на информация от текста
● Функции на езиковите средства за изграждане на текста
● Отношения между езиковите единици от различните езикови равнища
● Задължителност и избор на структура и композиция на текста съобразно предмета на общуване и предназначението на текста.
● Задължителност и избор на езикови средства съобразно условията на общуване в различни комуникативни ситуации
● Лексикална и граматична норма. Системни езикови правила
● Правописна и пунктуационна норма. Конвенционални езикови правила
● Създаване на аргументативен текст

2. Литература

2.1. Автори и произведения

Христо Ботев
поезия: „Майце си”, „Към брата си”, „Елегия”, „Борба”, „До моето първо либе”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „Моята молитва”, „Обесването на Васил Левски”

Иван Вазов
поезия: „Българският език”, „Отечество любезно”, „При Рилския манастир”, „Елате ни вижте”, „Линее нашто поколение”, „Епопея на забравените” – „Левски”, „Паисий”, „Кочо”, „Опълченците на Шипка”
проза: разказът „Дядо Йоцо гледа”, повестта „Чичовци”, романът „Под игото”

Алеко Константинов
фейлетонът „Разни хора, разни идеали”, книгата „Бай Ганьо”

Пенчо Славейков
поезия: “Cis moll”, „Ни лъх не дъхва над полени”, „Спи езерото”, „Самотен гроб в самотен кът”, „Ралица”

Пейо Яворов
поезия: „Градушка”, „Заточеници”, „Ще бъдеш в бяло”, „Две хубави очи”, „Стон”, „Две души”, „Сенки”, „Песента на човека”, „Маска”

Елин Пелин
разкази: „Ветрената мелница”, „Косачи”, „Задушница”, „Мечтатели”, „На оня свят”, „Андрешко”, „Чорба от греховете на отец Никодим”, „Занемелите камбани”,
повестта „Гераците”

Димчо Дебелянов
поезия: „Черна песен”, „Пловдив”, „Да се завърнеш…”, „Помниш ли, помниш ли…”, „Спи градът”, „Миг”, „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа”

Христо Смирненски
поезия: „Да бъде ден!”, „Ний”, „Йохан”, „Юноша”, „Стария музикант”, „Цветарка”, „Зимни вечери”

Гео Милев
поемата „Септември”

Атанас Далчев
поезия: „Прозорец”, „Болница”, „Стаята”, „Къщата”, „Повест”, „Книгите”, „Камък”, „Дяволско”

Елисавета Багряна
поезия: „Кукувица”, „Стихии”, „Потомка”, „Вечната”

Йордан Йовков
разкази: „Песента на колелетата”, „Последна радост”, „Шибил”, „През чумавото”, „Индже”, „Албена”, „Другоселец”, „Серафим”

Никола Вапцаров
поезия: „Вяра”, „Писмо („Ти помниш ли…”), „Песен за човека”, „Сън”, „История”, „Завод”, „Кино”, „Прощално”, „Борбата е безмилостно жестока…”

Димитър Димов
романът „Тютюн”

Димитър Талев
романът „Железният светилник”

2.2. Знания за строежа и функционирането на художествената творба

● Художествена условност (фолклор, литература)
● Особености на условния изобразен свят (време и пространство, литературен герой, видове литературни герои, конфликт)
● Строеж на художествената творба (заглавие, мото, сюжет, фабула, композиция, елементи на композицията, основна идея)
● Комуникативен строеж на художествената творба (автор, читател, повествовател, лирически герой)
● Въздействие на художествената творба (типове отношения автор – герой и читател)
● Жанрова система на литературата (художествен жанр, епос, лирика, драма, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, ода, елегия, балада, сонет, лирическа миниатюра, поема, драма)
● Организация на художествената реч (проза, стих, стихова организация; тропи – метафора, метонимия, символ, алегория; фигури – сравнение, епитет, хипербола, литота, антоними, оксиморон, парадокс, гротеска).
III. Оценявани компетентности

1. Езикови компетентности:

● Умее да възприема смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености и да обработва получената информация в съответствие с поставената задача.
● Умее да изгражда цялостен и завършен текст, който отговаря на изискванията за нормативна правилност и комуникативна целесъобразност.
● Умее да подбира и да съчетава езикови средства, като се съобразява с предмета на общуване и с конкретната комуникативна задача
● Умее да подбира и да съчетава езикови средства със стилов белег, предпочитани при общуване в различни функционални сфери.
● Владее и умее да прилага лексикалната норма на съвременния български книжовен език.
● Владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език.
● Владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език.
● Владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.

2. Литературни компетентности:

● Разбира условния характер на художествената литература.
● Познава посочените автори и творби и свързаните с тях процеси в българската литературна история.
● Притежава знания за строежа и функционирането на художествената творба.
● Интерпретира художествения смисъл от конкретен литературен текст.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит включва 41 задачи:
1. 40 тестови задачи с максимален брой точки 70.
● задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен
● задачи със свободен отговор.
2. Задача за създаване на аргументативен текст, свързан с художествена творба или с откъс от нея, с максимален брой точки 30.
Общият максимален брой точки е 100.

V. Времетраене на изпита
Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.

Вашият коментар

Filed under Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по български език и литература

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s