НОВО!
КУРС ПО ПИСАНЕ НА ЕСЕ,
ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА УЧЕНИЦИТЕ, КАНДИДАТСТВАЩИ ЗА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ В СОФИЯ
Приемният изпит в Американския колеж в София се състои от тестова част и съчинение, обикновено наричано есе, чрез което в рамките на 30 минути учениците трябва да демонстрират своята езикова култура и реторически способности.
Образователен център „Уроците“ Ви предоставя възможност да усвоите спецификата на жанра есе, да упражните способностите си за структуриране на текст и формулиране на теза, да придобиете практически опит в излагане на аргументите по дадено твърдение. Заедно с уменията за създаване на текст ще имате възможност да усъвършенствате своята езикова култура и, не по-малко важно, своите организационни способности, които ще Ви позволят да се „справите“ с фактора време, така че в рамките на половин час да създадете оригинален, граматически прецизен и добре структуриран текст, който да гарантира доброто Ви представяне на приемния изпит.
Курсът по писане на есе е организиран по 2 часа седмично в събота или неделя. Има възможност и за индивидуално обучение.
♦♦♦
Есе върху дадено начало*
Когато видя много стъпала, а трябва да ги изкача, си мисля…,
че ще бъде лесно. Но когато стигна средата, се изморявам и започвам да се катеря нагоре бавно-бавно. Понякога дори сядам на някое стъпало, за да си почина. Повечето пъти отново тръгвам да тичам нагоре, но се случва да реша, че не си струва и няма смисъл да се качвам чак догоре.
Когато мисля за стъпала, се сещам за стълба. Стълбата, която се налага всеки да изкачва – с негова си скорост и негова си крайна цел. На някои им е по-лесно, а на други – не. Случва се да видиш как някой профучава покрай теб и тогава разбираш, че не си достатъчно бърз. За някои това е времето да се откажат, а за други – като мен – това е мотивацията, която им е нужна, за да започнат да тичат и те.
Какво е нужно на един човек, за да започне да тича? Като по-малка ходих на спортни танци. Ходех на състезания заедно с партньора си и беше страхотно. Но когато започна да става по-трудно, партньорът ми се отказа. Реши, че няма да успее да изкачи своята стълба. Тогава и аз се отказах. Но не заради него, а защото реших, че моята стълба води в друга посока. Както винаги, в живота има хиляди непредвидени неща – те просто се случват. По този начин „съдбата“ ни се променя и стъпалата на стълбата започват да водят към друга крайна цел.
Стъпалата ги приемам като нещо, което трябва да преминеш, за да продължиш напред – препятствия, или по-скоро изпитания, на които те подлага животът, за да разбере на какво си способен. Трябва да можеш да надминеш освен другите, които вървят към твоята крайна цел, и себе си. Ако искаш нещо много силно, ще успееш. Както успяваш в тестове, състезания – те са също вид стъпала, които те изместват леко по-напред, по-нагоре…
Когато видя много стъпала, разбирам, че животът ми е подготвил следващото изпитание.
Кристия, 7. клас
*Примерен, нередактиран текст, пазещ авторовите правописни, пунктуационни и стилистични особености.